Временно складиране, митнически склад и данъчен склад при морски внос
При пристигането на контейнер със стоки от трета държава на българско или друго европейско пристанище често се използва общият израз:
„Стоката е в митнически склад.“
От юридическа гледна точка обаче това твърдение може да бъде неточно.
Контейнерът може да се намира физически на територията на едно и също пристанище, но стоките в него да имат съвсем различен правен статут. Те могат да бъдат във временно складиране, да бъдат поставени под режим „митническо складиране“, да са допуснати за свободно обращение или – когато става въпрос за акцизни стоки – да бъдат въведени в данъчен склад при режим на отложено плащане на акциз.
Разликата не е терминологична.
От нея зависи:
- кой носи отговорността за стоката;
- може ли тя да бъде извадена от пристанището;
- какви операции могат да бъдат извършвани с нея;
- кога възниква задължение за плащане на мито;
- кога се дължи ДДС при внос;
- дали се дължи акциз;
- какви обезпечения трябва да бъдат предоставени;
и кой ще понесе финансовите последици, ако стоката бъде изгубена, извадена неправомерно или остане твърде дълго в пристанището.
1. Пристигането на контейнера не означава, че стоката е внесена
Да разгледаме типичен случай:
Българско дружество закупува стоки от Китай. Контейнерът пристига с кораб в пристанище Варна. Той е разтоварен от кораба и поставен на терминала. Търговецът все още не е подал или не е приключил митническото оформяне за допускане на стоките за свободно обращение. На практика стоката вече се намира физически в България.
Юридически обаче тя все още е несъюзна стока под митнически надзор.
Това е същественото разграничение.
Самото разтоварване на контейнера на пристанището не превръща стоката автоматично в стока на Европейския съюз.
2. Първият режим след пристигането често е „временно складиране“
Съгласно чл. 144 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – Митническия кодекс на Съюза, несъюзните стоки се намират във временно складиране от момента на представянето им пред митническите органи.
Това е особен митническоправен статут.
Временното складиране не трябва да се смесва с режима „митническо складиране“.
При временното складиране стоката по същество се намира в един междинен етап: тя вече е пристигнала и е представена пред митницата, но все още не е поставена под следващ митнически режим или реекспортирана.
Затова много контейнери, за които в ежедневния език се казва, че „са в митническия склад на пристанището“, юридически всъщност могат да се намират в съоръжение за временно складиране.
Тази квалификация има значение.
3. Временното складиране има срок – 90 дни
Митническият кодекс на Съюза поставя конкретна граница. Несъюзните стоки във временно складиране трябва да бъдат поставени под митнически режим или да бъдат реекспортирани в срок до 90 дни. Следователно временното складиране не е решение за неопределено дълго съхранение на стоката. Ако вносителят все още не желае да допуска стоката за свободно обращение – например защото:
- няма краен купувач;
- очаква решение къде ще бъде реализирана стоката;
- не желае все още да плаща вносните сборове;
- предвижда последващ реекспорт;
или иска да държи по-големи количества като логистичен запас, може да възникне необходимост стоката да бъде поставена под режим „митническо складиране“.
4. Каква е разликата между временно складиране и митническо складиране?
Това е едно от най-често пропусканите разграничения в практиката.
Временно складиране
То възниква вследствие на представянето на несъюзните стоки пред митницата. Основната му функция е да осигури законен статут на стоката за ограничен период, докато бъде решено под какъв митнически режим ще бъде поставена. Операциите със стоката са силно ограничени. По силата на чл. 147 от Митническия кодекс на Съюза със стоките могат по принцип да се извършват само действия, предназначени да осигурят запазването им в непроменено състояние, без изменение на външния им вид или техническите им характеристики.
Митническо складиране
Това вече е самостоятелен специален митнически режим.
По чл. 240 от Митническия кодекс на Съюза несъюзните стоки могат да бъдат съхранявани под режим „митническо складиране“ в помещения или други места, одобрени от митническите органи и намиращи се под митнически надзор. Това не е просто физическо преместване на контейнера от една площадка на друга. Необходимо е стоките действително да бъдат поставени под съответния митнически режим.
5. Основното предимство на митническия склад: отлагане на момента на вноса
Икономическият смисъл на митническото складиране е особено важен при морския контейнерен внос. Представете си, че български търговец внася 20 контейнера със стока от Азия, но няма намерение да реализира цялото количество незабавно на пазара на ЕС. Ако всички стоки бъдат веднага допуснати за свободно обращение, могат да възникнат значителни парични задължения още при вноса. При митническото складиране стоките остават несъюзни и могат да бъдат държани под митнически надзор, докато търговецът реши какво ще бъде тяхното последващо направление. Част от тях например могат впоследствие да бъдат:
- допуснати за свободно обращение в ЕС;
- поставени под друг митнически режим;
- транзитирани;
или реекспортирани към държава извън Европейския съюз.
Така митническият склад може да бъде не само логистично, но и важно финансово и правно средство за управление на международната търговия.
6. Обществен и частен митнически склад
Митническият кодекс разграничава два основни вида.
Обществен митнически склад може да се използва за складиране на стоки от различни лица.
Частният митнически склад е предназначен за складиране на стоки от титуляря на разрешението за митническо складиране.
За вносител, който получава няколко контейнера годишно, практически по-често би бил релевантен обществен митнически склад, управляван от специализиран оператор.
За голям логистичен или производствен оператор може да има икономически смисъл получаването на собствено разрешение при наличие на законовите предпоставки.
7. Кой отговаря, ако стоката изчезне от митническия склад?
Тук възниква един от най-интересните правни въпроси. Фактът, че стоката принадлежи на вносителя, не означава автоматично, че само той носи митническата отговорност за нея. Чл. 242 от Митническия кодекс на Съюза урежда отговорностите на титуляря на разрешението за митническия склад и на титуляря на режима.
Те включват задължението:
- стоките да не бъдат отклонявани от митнически надзор;
- да бъдат изпълнени задълженията, които произтичат от складирането им;
и да бъдат спазени условията на съответния митнически режим.
При обществен митнически склад разрешението може да предвижда различно разпределение на определени отговорности между оператора на склада и титуляря на режима.
Следователно при загуба, липса или неправомерно изваждане на стоки въпросът:
„Кой е собственикът?“ не е достатъчен.
Необходимо е да се установи и:
Кой е титуляр на разрешението?
Кой е титуляр на режима?
Кой е бил длъжен да гарантира митническия надзор върху конкретните стоки?
8. Физическото изваждане на контейнера може да има митнически последици
При обикновена складова дейност преместването на една стока от едно помещение в друго е предимно логистичен въпрос. При несъюзни стоки ситуацията е различна. Те се намират под митнически надзор. Поради това контейнерът не може просто да бъде взет от пристанището и преместен в склада на вносителя, защото „митническото оформяне ще бъде извършено по-късно“. Правомерното преместване трябва да бъде извършено при спазване на приложимия митнически режим или процедура. Неправомерното отстраняване на несъюзна стока от митнически надзор може да доведе до възникване на митническо задължение и до други неблагоприятни правни последици. Така една на пръв поглед чисто логистична грешка може да се превърне в митническоправен казус със значителна стойност.
9. А какво представлява „данъчният склад“?
Тук терминологията става особено важна.
Данъчният склад не е просто друг вид митнически склад.
В българското право той е институт на Закона за акцизите и данъчните складове. Неговото основно предназначение е свързано с акцизни стоки и режима на отложено плащане на акциз. Типични примери са определени:
- алкохол и алкохолни напитки;
- тютюневи изделия;
- енергийни продукти;
и други стоки, попадащи в приложното поле на акцизното законодателство.
Управлението на данъчен склад изисква лиценз, а правото за прилагане на режим на отложено плащане на акциз възниква при условията на ЗАДС. Следователно контейнер с мебели, машини, текстил или обикновена електроника не се поставя в „данъчен склад“ просто защото вносителят иска да отложи плащането на данъци. За такива несъюзни стоки релевантният институт обичайно би бил митническото складиране.
10. При акцизни стоки могат да се срещнат и двата режима
Казусът става значително по-интересен, ако корабът превозва например контейнер с алкохол или определени енергийни продукти. Тогава трябва да се разграничат два различни вида публични вземания:
митническото задължение, произтичащо от вноса на стоки от трета държава;
и
акцизното задължение, възникващо по специалните правила за акцизните стоки.
При определени законови условия внесени акцизни стоки могат след допускането им за свободно обращение да бъдат придвижени при режим на отложено плащане на акциз към данъчен склад. Това показва защо термините не бива да се смесват. Една и съща стока може последователно да бъде предмет на различни правни режими.
11. Пример: контейнер с алкохол пристига на пристанище Бургас
Да приемем следната хипотеза.
Българско дружество внася контейнер с бутилирани алкохолни напитки от трета държава. След пристигането корабът е разтоварен.
Етап 1: временно складиране
След представянето на стоките пред митницата те се намират във временно складиране.
Етап 2: избор на последващ режим
Вносителят трябва да реши какво ще се случи с тях.
При наличие на законовите предпоставки стоките могат например да бъдат поставени под митническо складиране или да бъдат допуснати за свободно обращение.
Етап 3: акцизен режим
Ако след допускането за свободно обращение са изпълнени изискванията на акцизното законодателство, акцизните стоки могат да бъдат придвижени към данъчен склад при режим на отложено плащане на акциз.
Следователно изразът:
„Алкохолът е в склада на пристанището“ не позволява да се определи правният статус на стоката. Необходимо е да знаем под какъв режим се намира тя.
12. Мито, ДДС и акциз – три отделни въпроса
При подобни сделки компаниите често поставят общия въпрос:
„Платени ли са данъците?“
От юридическа гледна точка това е недостатъчно. Необходимо е отделно да се анализират:
Мито
Дали и кога възниква митническо задължение за внос съгласно Митническия кодекс на Съюза.
ДДС при внос
Какъв е данъчният режим по Закона за ДДС и европейското ДДС законодателство, включително връзката му с конкретния митнически режим.
Акциз
При акцизни стоки – дали акцизът е станал дължим или стоките се движат или съхраняват при режим на отложено плащане на акциз.
Смесването на тези три категории може да доведе до сериозни грешки при структурирането на една вносна операция.
13. Пристанищният склад не определя сам по себе си митническия режим
Особено важно е да се разбере още нещо. Физическото местонахождение и митническият статут не са едно и също. Два контейнера могат да стоят един до друг на една и съща пристанищна площадка, но:
- единият да бъде във временно складиране;
- вторият да бъде поставен под митническо складиране;
- а трети вече да съдържа съюзни стоки след приключило допускане за свободно обращение.
Затова при правен спор не е достатъчна констатацията:
„Контейнерът беше в пристанището.“
Трябва да се установи неговият митнически статус към конкретния момент.
14. Кой плаща пристанищните разходи, докато се решава митническият въпрос?
Тук публичното и частното право се срещат. Митническото законодателство определя статута на стоката и задълженията към митническите органи.
Но въпросът кой ще плати:
- storage;
- demurrage;
- detention;
- манипулации;
- преместване на контейнера;
- проверки;
- разтоварване и повторно товарене,
- зависи в значителна степен и от договорните отношения между:
продавача;
купувача;
морския превозвач;
спедитора;
терминалния оператор;
оператора на склада;
и митническия представител.
Следователно едно законосъобразно задържане на стоката под митнически надзор не означава автоматично, че всички разходи следва да останат за сметка на вносителя.
При спор трябва да бъдат изследвани причината за забавянето и договорното разпределение на риска.
15. Какво става, ако 90-дневният срок за временно складиране изтича?
Това е практически много важен момент. Вносителят не трябва да възприема временното складиране като безсрочна възможност да отлага решението си. Преди изтичането на срока стоките трябва да получат допустимо митническо направление – например да бъдат поставени под митнически режим или да бъдат реекспортирани. Затова при дългосрочно складиране на внесени стоки митническият склад може да има съществено предимство. Разбира се, това изисква предварително планиране, съответните декларации и спазване на условията на режима.
16. Най-опасната грешка: да се третира митническият склад като обикновен логистичен склад
От правна гледна точка това е основният риск. Стоките в митнически склад не са просто чужда собственост, намираща се в наето помещение.
Те се намират под специален митнически режим и митнически надзор.
Следователно: всяко движение; изваждане; прехвърляне; обработка; липса; унищожаване или промяна в обстоятелствата трябва да се оценява и през правилата на митническото законодателство.
Нарушаването на режима може да доведе не само до договорен спор със складовия оператор, но и до възникване на публични задължения и административноправни последици.
Заключение
Когато контейнер пристигне на пристанището, въпросът не трябва да бъде само:
„Къде ще складираме стоката?“
Юридически правилният въпрос е:
„Под какъв митнически или данъчен режим ще бъде складирана стоката?“
Отговорът определя кой носи отговорността за нея, колко дълго може да остане там, как може да бъде премествана и кога ще възникнат задълженията за мито, ДДС и евентуално акциз.
Затова понятията: временно складиране, митнически склад и данъчен склад не трябва да бъдат използвани като синоними.
При международния морски внос една дума в наименованието на режима може да означава съвсем различен правен статут – и съвсем различен финансов риск.
